Анкета

Според вас вегетарианството решение ли е на проблема със затлъстяването?

Съветите на диетолога: Стресът е... полезен

д-р Ипократис Пападимитракос
диетолог

По определение стресът е приспособителна реакция на организма към промените на околната среда. По своята същност стресът е онази полезна реакция, която ни е помагала и ни помага да оцеляваме в най-разнообразни ситуации и до днес.

Стресът протича в три фази - фаза на тревогата - когато осъзнаваме какво става около нас; фаза на съпротивата – когато нагаждаме организма си, за да се справи с дадената ситуация; и фаза на изтощението - когато организмът вече нямаме сили да се справя.

Всичко е наред, докато се намираме на първите две фази, но когато преминем във фаза три и когато по-дълго останем на нея, това води до тежки последици за организма. Защото именно крайната, трета фаза на стреса, т.нар. фаза на дистреса, е тази, която е вредна за организма (в следващите редове ще говорим за стреса в неговата крайна фаза).

Проблемът при преминаването в последната фаза е в разстройването на механизма, който позволява  на организма да преминава от едно състояние в друго - от възбудено в спокойно.

Стресорите

Психичното напрежение, неуспехите, страхът и чувството за опасност – това са най-разрушителнте стресори за човека. Освен физиологични изменения, които могат да доведат до соматични заболявания, те предизвикват и психични последици.

Стресът е състояние на организма, а не заболяване, но той може да предизвика необратими органични изменения в организма  и да доведе до появата на различни заболявания.

Физиката или психиката

Стресът може да бъде физически или психически. “При хората в големите градове психическият стрес, съчетан с физическа умора от дългото работно време, е най-често срещаният вариант, но не бива да се пренебрегва като фактор и физическият стрес”.

Важно е да се отбележи, че организмът реагира по един и същи начин и на двата вида стрес. Както психическият стрес има прояви не само на психично, но и на физическо ниво, така и обратното – физическият стрес освен соматични прояви, има и психически. Стресът е комплексна реакция, която най-често става хронично състояние.

Под стрес ли съм?

Променливо кръвно налягане, хронична умора, липса на бодрост, повишена възбудимост, съчетана с повишена изтощаемост, понижена работоспособност, чувство за постоянна слабост – това са характерните за стреса физически състояния на организма. Освен това, хората в стрес се оплакват от световъртеж, шум в ушите, стягане на главата, неприятни усещания в сърдечната и в коремната област. Шумът, ярката светлина и болката стават силни дразнители, които се понасят трудно. Наблюдават се и вегетативни разстройства - сърцебиене, зачервяване на кожата на лицето или побледняване, както и обилно потооделяне. Възможно е да има и тремор на ръцете, клепачите или езика.

Много характерни за стреса са разстройствата на съня – заспиването е затруднено, а самият сън е тревожен и с лоши сънища.

Скъп спътник на стреса е и главоболието – то е по-скоро едно постоянно, макар и не много силно усещане на стягане на главата, особено в областта на челото, което се усилва при вълнение и напрежение.

Психическите прояви

При стрес рязко нараства чувствителността към сигналите от външната и вътрешната среда. Повишената чувствителност прави човека по-възприемчив към всякакви дразнители и се проявява като излишна плачливост, нетърпеливост, лесна избухливост, тревожност, честа промяна в настроението, раздранителност,  депресивни състояния.

Ако всички тези симптоми вече са станали част от вашето ежедневие, това означава, че и стресът също е станал част от него.

назад ...

Режим на хранене при диабетиците

За диабетиците препоръчителни са физиологичните храни - тези продукти, към които еволюционно човек е привикнал.

На първо място по забрана са рафинираните захари - т. е. всичко, което съдържа захар, трябва да се избягва (това важи за диабетици, за хора със затлъстяване и за всички здрави). Опасни ястия са шоколадът и производните му изделия, пасти, торти, баклави, кола, бисквити, сокове, сиропи и т. н.

Някои казва, че “Мозъкът се храни само с въглехидрати, сега ще похапна един шоколад” и действително мозъчните клетки използват за енергия захар и глюкоза.

прочети повече ...

Опасно и рисковано е човек сам да предприеме гладолечение

Според д-р Георгиева, провеждаща курсове по гладолечение в столичен център за природна медицина и в Банкя, тревожен е фактът, че много млади момичета, амбицирани да постигнат фина фигура, се подлагат на опасни сурови диети и отказват да се хранят дълго време.

Това може да доведе до анорексия или булимия, до ендокринни и други тежки психосоматични увреждания.

Неконтролираното, самоволно гладуване в домашни условия е рисков фактор с непредвидими последствия, ето защо е наложително незабавното връщане към възстановяващо, балансирано хранене.

прочети повече ...

АРХИВ

Търси в статии