Анкета

Според вас вегетарианството решение ли е на проблема със затлъстяването?

Съветите на диетолога: Новият враг - DISTRESS

д-р Ипократис Пападимитракос
диетолог

Напрежение, страх, неизвестност, несигурност. С една дума - стрес. Цената на успеха, която плащаме всяка минута.

По определение стресът е комплексна физиологична приспособителна реакция на организма към промените и изискаванията на околната среда. По своята същност стресът е онази полезна реакция, която ни е помагала и ни помага да оцеляваме в най-разнообразни ситуации. Другото му име е адаптация.

Искам да съм по-бърз, стреса ми дава скорост, искам да съм по-силен , стреса ми дава сила, искам да съм по-бодър, стреса ми дава бодрост, искам да съм по-точен стреса ми дава точност.

Стреса можем да си го преставим като тайно оръжие който ще ни помогне да се справим с различни ситуации но на цената на какво?

Стресът протича в три фази - фаза на тревогата - когато човек осъзнава какво става около него, фаза на съпротивата - когато нагажда организма си, за да се справи с дадената ситуация, и фаза на изтощението - когато организмът вече няма сили да се справя.

Докато се намирате  на първите две фази, всичко е наред, но когато преминете в последната фаза и по-дълго останете на нея, това води до тежки последици за организма. Защото именно крайната, трета фаза на стреса, т.нар. фаза на DISTRESS, е тази, която е вредна за организма.

Какво се случва с организма при преминаването в последната фаза? На пръв поглед нищо фатално - само се разстройва механизмът, който позволява на организма да преминава от едно състояние в друго - от възбудено в спокойно. Получава се омагюсан кръг и постояна фаза на DISTRESS

Болести на постижението „Искам”

DISTRESS може да бъде физически или психически. “При хората в големите градове психическият distress, е съчетан с физическа умора от дългото работно време, е най-често срещаният вариант, но не бива да се пренебрегва като фактор и физическият стрес.

DISTRESS е комплексна реакция, която най-често става хронично състояние. От друга страна, един и същи стресов фактор (стресор) влияе в различна степен на всеки човек - това зависи от индивидуалното му ниво на адаптация. И нещо повече - един и същи стресор има различни прояви (реакции) при различните хора - освен от личните възможности за адаптация, това зависи и от натрупания до момента опит, от индивидуалния background.Много  важно човек да изучава себе си и възможностите си, за да установи коя е (и къде е) границата, до която може да се излага на даден стресор, без това да застрашава физическото и психическото му здраве. Познаването на тази граница ще позволи на човек да овладее умението да контролира стреса

Поразенията „лошо ми е”

Променливо кръвно налягане, хронична умора, липса на бодрост, повишена възбудимост, съчетана с повишена изтощаемост, понижена работоспособност, чувство за постоянна слабост, често главоболие - това са характерните за distress физически състояния на организма. Шумът, ярката светлина и болката стават силни дразнители, които се понасят трудно. Наблюдават се и вегетативни разстройства - сърцебиене, зачервяване на кожата на лицето или побледняване, както и обилно потооделяне. Много характерни за distress са са разстройствата на съня - заспиването е затруднено, а самият сън е тревожен и с лоши сънища.

Краят „за какво беше всичко”

Като най-разрушителни стресори за човека обикновено се определят психичното напрежение, неуспехите, страхът, чувството за опасност, умората.

Определям  като основен стресов фактор страха от смъртта. Страхът от смъртта е най-големият (и водещ) за човека страх. Границите, които този страх поставя, предопределят един начин на живот, от който стресът е неразделна част. Мисълта за началото и края на живота действа саморазрушително за човека. Това означава постоянно бързане. А осъзнаването, че няма време, води до постоянно притеснение и съответно - до по-големи стрес и напрежение. Получава се един порочен кръг - бързане - напрежение - стрес - по-голямо напрежение - по-силен стрес, от който човек като че ли не може да се измъкне.

Идеята за смъртта е тясно свързана с времето, затова като втори по големина стресор определям сроковете. Сроковете са свързани с целите, които човек си поставя.
Обикновено човек планира времето и целите, които трябва да постигне за това време - дипломиране до 25, престижна работа до 30, къща и луксозна кола до 40 и още, и още... Вечното гонене на срокове води до умора (психическа и физическа) и до невъзможност човек да почива и да се възстановява пълноценно. А умората бавно и сигурно разрушава организма (тя убива).

Революция отвътре

Ако знае, че времето ще му стигне, човек няма да се притеснява, няма вечно да бърза да свърши нещо.За да живее човек по-дълго и най-вече - пълноценно, трябва да се освободи от идеята, че времето не му стига и че за всичко има срокове. Освен че трябва да се освободи от мисълта за сроковете, човек трябва да съобразява и целите, които си поставя, със своите възможности. Успешната формула е поставянето на постижими цели в реално време. И, разбира се, не всяка цел да е целта на живота ти.

За да се постигне това обаче, е необходима истинска революция в мисленото - едно цялостно преобръщане на нагласите. Защото човек е създаден да е “безсмъртен”. “Идеята е,  човек да започне да мисли обратно - че няма срокове, че има време за всичко, т.е. че ще постигне целите си, когато успее по този начин, няма да се стресира и самоунищожава, напротив, това ще го направи по-спокоен и уверен, а оттам - по-пълноценен, ефективен и работоспособен. И най-важното - по-здрав.

назад ...

Режим на хранене при диабетиците

За диабетиците препоръчителни са физиологичните храни - тези продукти, към които еволюционно човек е привикнал.

На първо място по забрана са рафинираните захари - т. е. всичко, което съдържа захар, трябва да се избягва (това важи за диабетици, за хора със затлъстяване и за всички здрави). Опасни ястия са шоколадът и производните му изделия, пасти, торти, баклави, кола, бисквити, сокове, сиропи и т. н.

Някои казва, че “Мозъкът се храни само с въглехидрати, сега ще похапна един шоколад” и действително мозъчните клетки използват за енергия захар и глюкоза.

прочети повече ...

Опасно и рисковано е човек сам да предприеме гладолечение

Според д-р Георгиева, провеждаща курсове по гладолечение в столичен център за природна медицина и в Банкя, тревожен е фактът, че много млади момичета, амбицирани да постигнат фина фигура, се подлагат на опасни сурови диети и отказват да се хранят дълго време.

Това може да доведе до анорексия или булимия, до ендокринни и други тежки психосоматични увреждания.

Неконтролираното, самоволно гладуване в домашни условия е рисков фактор с непредвидими последствия, ето защо е наложително незабавното връщане към възстановяващо, балансирано хранене.

прочети повече ...

АРХИВ

Търси в статии